Целта на изследването е да се покаже, че идеята за началото на българската държава и нейното реално създаване е представа и събитие, трактовката на които се променя в зависимост от състоянието и потребностите на българското общество и главно - на неговата управляваща и образователна върхушка. Освен това, в различни исторически периоди, в две съседни страни като България и Византия, те по различен начин са били формулирани и обяснени също според обществено-политическата конюктура.
Изследването се опира на три предварителни условия: 1. Под "държавност" се разбира не само реалното създаване на държавата, но и идеята за държава. 2. "Мит" в случая ще бъде общо понятие за пълна или частична нереалност на събития, дати и лица със собствено митологичен, легендарен или фолклорен произход. 3. Не се вземат под внимание обнародваните наскоро руски текстове под наименованията "Шан къзъ дастанъ" и "Джагфар тарихъ" поради съмнения за тяхната старинност.
