Разработката проследява трансформациите в управленските структури в България и Русия от времето на създаването на първите кооперации до наши дни. Статията представя движещите социално-икономически и идеологически сили, които са водещи за протичащите изменения в земеделските кооперации.
Методологията на изследването включва качествени и количествени методи: статистическа информация, резултати от дълбочинни интервюта, наблюдения, анализ и синтез на данни, преглед на литературата.
Реформирането на управленската структура, в съответствие с ценностите, принципите и практическите дейности на кооперациите оказва пряко влияние както върху броя на земеделските кооперации и икономическата им ефективност в Русия, така и върху удовлетворяването на интересите на членовете.
Резултатите показват, че въпреки многократните опити все още някои земеделски кооперации не са намерили правилния път за колективното управление на земята. Продължават противоречията по отношение на владението на земята, икономическите сделки, организацията и възнаграждението на труда, разпределението на доходите, което се отразява негативно върху удовлетвореността на членкооператорите в България.
За ръководните органи все по-трудно е да зачитат кооперативните принципи, което представлява заплаха за идентичността на кооперацията. Първоначалният ентусиазъм на собствениците на земя за колективни действия, в частност коопериране, започва да избледнява. Ключови думи: кооперативни структури; земеделски кооперации; управленски структури; кооперативни ценности; принципи и практики.
