Настоящата статия анализира новия модел на очакваните загуби за обезценка на финансови активи, възприет в окончателната версия на МСФО 9 Финансови инструменти. Целта на статията е да се извърши критичен анализ на подхода, като се очертаят основните му предимства и недостатъци от теоретична и практическа гледна точка. За тази цел на първо място се анализира референтен теоретичен модел на очакваните загуби, който се съпоставя с възприетия понастоящем подход на понесените загуби.
