Замислен като експедиция, която трябвало да освободи Йерусалим от мюсюлманите, Четвъртият кръстоносен поход се превърнал в съкрушително оръжие, унищожило Византия и променило съдбата на Балканите. Неговият водач маркиз Бонифас дьо Монфера бил един от хората, които оказали най-голямо влияние за насочването на пилигримите към Константинопол. Изпълняващ васалния си дълг към Филип Швабски и преследващ амбицията си да възстанови земите и властта на братята си във Византия, той поел на Изток. Храбър рицар, влиятелен сеньор, опитен военачалник, но безскрупулен и жесток политик, той загубил „битката“ за императорската корона на Константинопол, но спечелил Солун. Там поставил началото на нова кръстоносна държава, която обхванала земите от Родопите до п-в Пелопонес. Източната му авантюра обаче завършила трагично. Подценил силите и възможностите на българите, той загубил живота си в сражение срещу тях.
