Статията е индексирана в EBSCO.
<div><a href='http://search.ebscohost.com/login.aspx?direct=true&db=bsu&AN=151603500&site=ehost-live' target='_blank'>http://search.ebscohost.com/login.aspx?direct=true&db=bsu&AN=151603500&site=ehost-live</a></div>
Анотация
При настоящата икономическа криза предприятията все по-често ще се сблъскват с риска от частично или пълно неплащане на дължимите от техните клиенти суми по облагаеми с ДДС доставки. В българския ЗДДС липсва конкретна разпоредба, позволяваща на регистрирано по ДДС лице да си намали данъчната основа при липса на получено плащане по извършена доставка на стока или услуга. В тази ситуация всеки доставчик е поставен в хипотезата да дължи към държавата начисленото по тази доставка ДДС, а получателят по доставката да може да ползва ДДС кредит, без да е извършил плащане по доставката. Облекченията, предвидени от специалния режим на касова отчетност, могат да се прилагат в строго ограничен кръг от случаи и от регистрирани лица след разрешение от НАП. Възможността за пряко прилагане на чл. 90, параграф 1 от ДДС Директивата, обосновано от практиката на СЕС, при липса на законово уреждане на дерогация от тези разпоредби в българския ЗДДС, може да доведе до поредица от дела в СЕС с негативен резултат за България и законодателна промяна в близко бъдеще.
