Статията е посветена на значителен правен въпрос, който има както теоретично, така и практическо значение. Екологичното състояние на гражданите е важен показател за нивото на демокрация и култура във всяка страна. Вниманието е обърнато на вижданията на отделни автори в правната доктрина на някои държави относно индивидуалните права на околната среда и законовите задължения на гражданите. Анализира се действащото българско законодателство в разглежданата област.
