Текстът е преработен вариант на доклад, изнесен на Международна научна конференция на тема "Толерантността днес: залог и предизвикателства", състояла се през май 2006 в нов български университет.
Анотация
Текстът предлага философски анализ на понятието за толериране в корелация с понятието за признаване. Най-напред на критичен анализ са подложени схващанията на Ч. Тейлър и А. Хонет, където общо място е, че признаването се мисли като конститутивен елемент на себе-реализацията на субекта. Демонстрирано е, че ако признаването се мисли като неотменимо условие на себереализацията, с това ние създаваме едно твърде разширено и лишено от нормативност понятие, според което на всяка претенция за идентичност/различие следва да се отдаде равно или дължимо признаване. В противовес бива разработено понятие за толериране, схванато като полупризнаване или негативно, лимитиращо признаване. Да толерираш някого значи да го признаеш, но не според собствената му мяра. Толерирането е негативно признаване, което ограничава възможностите на другия да универсализира своята идентичност. То е процедура по разграничаване на частно от публично пространство. В контекста на М. Уолзър е предложено различните "режими на толериране" да се мислят като различни режими на разграничаване на частно от публично.
