Целта на настоящата статия е да се направи преглед и критичен анализ на дебата, свързан с неутралитета, в българската политика.
Разглежданият период започва с рухването на комунистическото управление в края на 1989 и завършва с приемането на страната за пълноправен член на НАТО през 2004. Статията има две основни задачи. На първо място да очертае участниците и основните им политики и аргументи в политическия дебат. На второ място да изясни, защо темата за неутралността не успява да се наложи като важна и сериозна в българската политика през разглеждания период. Дебатът за неутралитета се разглежда в рамките на по-широкия дебат за сигурността на България след разпускането на Варшавския договор - всичко това в политическия контекст на епохата.
