Статията има за цел да представи накратко явлението ''гъвкаво право'' в международните организации на примера на ООН и на Съвета на Европа. Теоретичната основа на изследването е разграничаването в актовете на международните организации на два компонента: нормоустановителност и правна задължителност.
Направен е изводът, че е налице нов метод на международно правотворчество в международните организации, който може да се нарече паралегислативен/квазизаконодателен.