Статията описва модел на оптимизация на инвестиционните разходи при инвестирането в реални активи чрез разполагането на некритичните дейности в процеса с определен времеви аванс преди най-късния възможен момент, като по този начин се съчетават ниско ниво на риск от забавяне изпълнението на проекта и оптимизиране на разходите.