В статията от практическа гледна точка се разглеждат данъчните аспекти на така наречените неразпределяеми разходи на юридическите лица с нестопанска цел. Акцентира се върху еднозначната правна уредба на признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридическите лица с нестопанска цел. Изследва се възприетият в Закона за корпоративното подоходно облагане подход, според който за данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежащи на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел.
