В статията е разгледан следният тезис: историко-системният възглед позволява да се види, че в икономиката на XXI век Човек във все по-голяма степен е представен като субект на творческа дейност, който е изцяло подчинен на пазара ("пазарен фундаментализъм" – Дж. Сорос) и глобалнния капитал.
