Буквалният прочит на чл. 29 ЗЗД, изискващ въвеждане в заблуждение като елемент от фактическия състав на измамата като основание за унищожаване на договорите, води до извода, че зада е налице тя, се изискват само активни действия от страна на измамващия. Анализът се спира на предпоставките за окачествяване на едно бездействие като измамливо. Взети са предвид и разрешенията на източниците на soft law с основно значение за частното право - Принципите на УНИДРОА, Принципите на европейското договорно право и Проекта за обща референтна рамка.
