Външният и вътрешният икономически контекст на 2000-те години, като цяло, се оказа много подходящ за назрелите структурни преобразувания в латиноамериканската икономика. В същото време обаче, благоприятният бизнес цикъл създаде условия за нерационалното (и нерядко безконтролно) изразходване на държавните средства, което наруши финансовата стабилност и, в крайна сметка, ограничи възможностите за поддържането на високо потребителско търсене и провеждането на необходимите реформи. Може да се каже, че през този период в редица държави от региона надделяха привържениците на "разпределителната икономика" (условно казано), заинтересовани от инерционното развитие, които оставиха на заден план задачите на модернизацията и се фокусираха върху максималното използване на ресурсите на суровинните отрасли.
