В края на XX век високата външна задлъжнялост на развиващите се икономики се очертава като фактор, ограничаващ икономическия им растеж. По-конкретно, задлъжнялостта ограничава частните инвестиции поради опасения от повишаване на данъци или поява на дългова криза, което може да доведе до забавяне на икономическия растеж. От друга страна, нарастването на разходите за обслужването на публичните задължения може да намали размера и на публичните инвестиции, като по този начин бъде ограничен общия инвестиционен поток.