Статията се занимава с Холокоста като социо-културен феномен на паметта, който определя днес мемориалното поле на човешкия опит. Анализират се ролята и особеностите на жертвата и жертвените наративи като цяло в теоретичен контекст на вредата, както и в рамките на дискурса на Холокоста.
