В статията се разглежда формирането на обществената визия за бъдещето, което желае българското население в Османската империя и чието начало поставя Паисий Хилендарски през 1762 г. Проследява се борбата за реализиране на българския национален идеал (независима църква и собствена държава) и институционализирането на българската национална идея, която придобива конкретен облик в такъв юридически акт, какъвто е Конституцията от 1879г. Показана е разликата между българската национална идея и националните доктрини на другите балкански страни.
