В статията се поставя въпросът за развитието на правата на човека въз основа на схващането, че soft law подпомага преодоляването на отсъствието на някои правила, въпреки че не обвързва юридически.
В първата част на статията се поставя акцент върху важността на soft law за определяне на юридическите аспекти на правата на човека. Направено е заключението, че soft law играе много по-важна роля за развитието на националните системи за защита на правата на човека, отколкото обикновено се отчита, и има различни проявления.
Втората част на статията представя концептуална роля на soft law за усъвършенстване на защитата на правата на човека, подпомагайки действието на обвързващите юридически актове.Представени са случаи, които позволяват да се изследва ролята на soft law при развитиетона българското законодателство.