Целта на настоящото изследване е да се анализират практическите предимства на различни статистически подходи за функционално географско райониране, основани на данни за ежедневните трудови пътувания, и да се направи обобщение на методите по достъпен начин с помощта на редица примери. Акцентът е поставен върху функционалните градски райони и районите на пазара на труда. Авторът представя и редица предизвикателства, свързани с дефинирането и използването на тези функционални райони за статистически и аналитични цели, и очертава възможни насоки за бъдещето, като отчита промените в моделите на трудова мобилност и в условията на пазара на труда в резултат на пандемията от COVID-19.
