В изложението се прави обзор на идеята, че принудата е основната или поне разграничаващата характеристика на правните норми. Авторът дава обяснение защо ''мекото право'' се прилага от съдилищата и как можем да го поставим в утвърдената понятийна схема на правната теория.
Обръща се внимание на въпроса за основанието на задължителността на международното публично право и на тази база се предлага начин за осмислянето на soft law, който авторът нарича ''валидност чрез легитимността''.
