В статията се прави опит да се анализират основни стъпки пред организацията на устойчивите културни събития с идеята да бъдат оценени някои тенденции и предизвикателства. Използвайки дескриптивния и аналитичен подход, авторът представя кратък емпиричен пример за съблюдаването на икономическите, социални и екологични аспекти при организацията на устойчиви културни събития в България в съответствие с Глобалната инициатива за отчетност. Авторът стига до заключението, че информационната осведоменост и осигуреност на културните оператори в България е на базово равнище и съществува необходимост от сравнително лесен подход за въвеждане, прилагане и анализиране на данни за устойчивост.
