Проблемите, свързани с приложението на моделите за предсказване на фалит, са от широк спектър. Прегледът на литературата показва липсата на единна дефиниция за фалит. Съществуващото многообразие в дефинициите за фалит затруднява съпоставимостта на различните изследвания и изисква за коректно при приложението на моделите за предсказване на фалит в практиката да се отчита конкретната дефиниция за фалит, на която те са базирани. Подборът на фирмите при различните изследвания също е обект на множество критики. В литературата се поставя и въпросът за качеството на счетоводната информация. Дискусии има и по въпроса за това кои показатели трябва да участват в моделите. В много изследвания се доказва ползата от включване при анализа на риска от фалит и на информация от пазара, както и на нефинансова информация. Няма консенсус и по отношение на твърдението, че за повишаване на прогностичната способ ност на моделите би трябвало да се ползват данни за паричния поток на фирмите.
