Представянето във финансовите отчети на получените и респективно предоставените заеми като финансови инструменти (финансов пасив при заемополучателите и финансов актив при заемодателите) от гледна точка на предприятията от нефинансовия сектор е предизвикателство за дружествата особено когато договорите за заем съдържат клаузи, свързани с предоставянето на стимули като неплащане на лихвата за определен срок или напълно освобождаване от плащане на лихва (безлихвени заеми). Достоверното представяне в определени случаи ще изисква такава оценка на начислените приходи и разходи за лихви, която съществено се различава от договорените парични потоци. В същото време обявеният номинален лихвен процент не би могъл да бъде измерител за определяне размера на лихвите, които следва да се начисляват в отчета за приходите и разходите, като предприятието следва да използва ефективния лихвен процент, при представяне на финансовите инструменти в своите ГФО, без оглед на това дали същите са изготвени в съответствие с НСС, или в съответствие с МСФО. Целта на настоящия материал е именно да дадем насоки за това как предприятията следва да отчитат своите финансови активи и пасиви по амортизуруема стойност, а изрично за предприятията, избрали МСФО като своя счетоводна база, да поясним как следва да представят получените и предоставени безлихвени заеми. Без да бъде основна цел на разработката, ще акцентираме и на данъчното третиране на безлихвените заеми, представляващи отклонение от данъчното облагане по реда на материалния данъчен закон в лицето на ЗКПО.
