В тази статия се разглежда глобалната криза от 2008-2009 г., като резултат от взаимодействието на няколко регионални кризи, които са настъпили едновременно, но по различни причини. Те са обединени от желанието на развитите страни да се повиши нивото на социална защита на населението им, без да се увеличава ръста на производството на изделия. Тази политика нарушава баланса на външна търговия и на действията на пазарните механизми и влиза в противоречие с желанието на някои страни-износители на петрол и газ, да определят монополни цени за своите енергийни ресурси.
