В статията се разглеждат двата възможни подхода на счетоводно третиране на първоначалните преки разходи по лизингови договори - капитализиране и признаване като текущи разходи. Пояснява се как тези подходи следва да се прилагат в съответствие с изискванията на счетоводните стандарти - МСФО 16 Лизинг и СС 17 - Лизинг, съответно по отношение на лизингодателите и лизингополучателите. Прави се връзка и с данъчното им третиране съгласно ЗКПО. Подходът на капитализиране на първоначалните преки разходи е възприет единствено в МСФО 16 Лизинг (с изключение на финансов лизинг на производители и търговци, при който те се отчитат като текущи разходи), но не и в СС 17 - Лизинг.
