Статията е индексирана в EBSCO.
<div><a href='http://search.ebscohost.com/login.aspx?direct=true&db=bsu&AN=149517508&site=ehost-live' target='_blank'>http://search.ebscohost.com/login.aspx?direct=true&db=bsu&AN=149517508&site=ehost-live</a></div>
Анотация
Необходимостта от включване на "четвъртия" стълб на управлението в концепцията за разбиране и системата за оценка на (цялостната и) аграрната устойчивост е все по-оправдана в академичната литература и намира място в рамките на правителствени, международни, частни и др. Организации . Въпреки това все още няма общ консенсус относно: дали и как да се включи управлението като нов стълб на аграрната устойчивост; как да дефинираме устойчивостта на управлението; какви са връзките между устойчивостта на управлението на земеделското предприятие и селското стопанство; кои са критичните фактори за устойчивостта на управлението; как да формулираме, подберем,
измерим и интегрираме различни показатели за устойчивост; и как правилно да се оцени нивото на устойчивост на управлението и т.н.
В България, както и в много други страни, практически няма изчерпателни оценки на устойчивостта на управлението на земеделието и неговото значение за цялостното аграрно развитие. Това проучване се опитва да запълни празнината и предлага цялостна рамка за разбиране и оценка на устойчивостта на управлението на българското земеделие. Наскоро разработеният подход е "тестван" при оценка на устойчивостта на управлението на селското стопанство на страната
Проучването доказа, че е важно да се включи "липсващия" стълб на управлението в оценката на интегралната устойчивост на земеделието. Устойчивостта на управлението на българското селско стопанство показва, че цялостната устойчивост на управлението е на "добро", но много близо до "задоволително" ниво. Освен това резултатите от интегралната оценка на аграрната устойчивост въз основа на микро (фермерски) и макро (статистически и др.) Данни показват някои несъответствия, които трябва да бъдат взети предвид при анализа и интерпретацията, докато показателите за оценка, методите и източниците на данни допълнително се подобряват .
Като се има предвид значението на холистичните оценки от този вид за подобряване на аграрната устойчивост като цяло и по-специално на устойчивостта на управлението на селското стопанство, те трябва да бъдат изразходвани и тяхната точност и представителност да бъдат увеличени. Последното изисква подобряване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни и включване на по-"обективни" данни от проучвания, статистика, опит на професионалисти в областта и т.н. Тъй като разработването на ефективна рамка за оценка на устойчивостта на управлението далеч не е завършете нашите и други нововъзникващи предложения трябва да бъдат допълнително обсъдени, експериментирани, подобрени и адаптирани към специфичните условия за оценка на селскостопанската система и нуждите на вземащите решения на различни нива.
Башев, Х. Рамка за оценка на устойчивостта на управлението на българското земеделие,
, 2021, 32-51.
Башев, Х. .
Рамка за оценка на устойчивостта на управлението на българското земеделие.
: , 2021, 32-51.
Башев, Х. (2021)
Рамка за оценка на устойчивостта на управлението на българското земеделие,
: , 32-51
Башев, Х.
(2021).
Рамка за оценка на устойчивостта на управлението на българското земеделие. Икономика и управление на селското стопанство, 66 (1), 32-51.
