Статията изследва дали изключителното право на притежателя на марка да забрани на всички трети страни да използват по време на търговия знаци, идентични или подобни на нейната марка, се простира и върху притежател на трета страна на по-късно регистрирана търговска марка знак, без да е необходимо тази по -късна марка да бъде предварително обявена за невалидна. Разглеждат се съответното национално и европейско законодателство, както и съответната съдебна практика.
